Inspiration

Ролята на жената и как да не я играеш

 

jena-citati-misli

Много често попадам на разни мотивационни картинки и текстове из социалните мрежи, които обясняват каква трябва да бъде една жена. Ако се позоваваме на тях, жената е митично, донякъде абстрактно същество. Нещо като еднорог. Тоест, същестува в представите ни като нещо изключително, но така и никой не го е виждал на живо.

Най-неприятното на тези крилати мисли и фрази е, че също като еднорога (бял кон със златист рог на челото и големи криле), те искат да създадат точно една конкретна представа на това, каква трябва да бъде тази възвишена фигура – жената. Рамката е очертана до последната подробност – визия, характер, маниери, излъчване. Да, но същите тези автори леещи вдъхновение в кратки изречения грешат много – жената не е еднорог, а хамелеон. А хамелеонът, колкото и камуфлажен, е и много екзотичен и също така – много реален.

И каква е ролята на жената в обществото?

Така и не разбрах, защо и е на тази жена да играе роли?

Защо не може да бъде просто себе си?

Ако трябва да й даваме роли, то ще я последва участта на Лео – все брилянтни изпълнения, но само с един измъчен Оскар. Кой точно раздава сценария на женската роля? Кой продуцира и кой режисира? Най-ироничното е, че всеки един от нас има свой създаден идеал за митичната “перфектна жена”.

jena-citati-misli

Ролите са няколко – класна, изискана, с изтънчени черти и маниери. Жена, от която лъха увереност и интелект. Другата е сексуалната, с убийствено тяло и красиво лице. Жена, която присъства във фантазиите на много мъже. Също и амбициозната, целенасочената. Жена за която хаштагът #bossbitch е емблема. Нека не забравяме и за сладката лолита. Жена, която с лекота омайва със своя артистизъм. Но, за да сме честни, в повечето от случаите, идеалът това е свръх-жената – бизнесдама, домакиня и богиня в леглото.

Представете си свят от клонинги на перфектната.

Рай!?

Недооценени ще бъдат тогава всички нейни положителни качества. Представете си свят без аристократизма на Одри Хепбърн, без еротиката на Бриджит Бардо, без елегантността на Кейт Бланшет, без бунтарския период на Анджелина Джоли, без хероиновия шик на Кейт Мос и без големите прелести на Ким Кардашян. Едноцветен свят. Черно-бял.

Техните качества са изкуствено възвеличени, за да бъдат възприети като икони. Те са еднорозите – съществуват някъде там в митовете и в представите ни. “Истинската жена” не е имагинерна, тя е на планетата Земя и ние я виждаме всеки ден по улиците. Тя, в различни етапи от живота си, успява да бъде обагрена в качествата на всяка спомената легенда. Тя е хамелеон, който не се старае да имитира и да бъде класифицирана. При нея няма постановени роли. Тя е това, което е. Тя е жена – а това не може да се играе.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.