Inspiration

Neuschwanstein: A CASTLE IN THE SKY

THE ONE THAT DISNEY GOT INSPIRED FOR ITS LOGO

OK, I know it took me a while to sit down and do some descent writing, but … well … don’t judge! At last I found some time and inspiration to share insides on my trip to the most famous castle of all times.

So, I’m gonna do this the right way.

Here we go.

Once upon a time, before Walt Disney (yet, not so far before), there was this Bavarian king named Ludwig II a.k.a Swan King (or as I call him – Ludwig the Last) who was obsessed with tales.

This charming royalty had a thing for big things. And by that, I mean mostly castles.

***

Добре, знам, че ми отне известно време, за да седна и да напиша нещо прилично, но .. не ме съдете! Най-накрая намерих някакво време (най-вече вдъхновение), за да споделя подробности за моето пътуване до най-известния замък на всички времена.

Така че, ще направя това по правилния начин.

И така…

Имало едно време, много преди Уолт Дисни (но не толкова далеч преди това), един баварски крал на име Лудвиг II, познат и като Краля Лебед  (или както аз го наричам – Лудвиг Последният), който е бил обсебен от приказки.

Този очарователен монарх имал страст към големите неща. И под „неща“ имам предвид – големи замъци.


КАТО В ПРИКАЗКИТЕ: 10 РОМАНТИЧНИ ГРАДЧЕТА В БАВАРИЯ


Reigning for two decades he managed to built two castles, a palace and a garden in the heart of Munich. Focusing on his pet projects the young dreamer put Bavaria in big dept.

Can we blame him for being unpractical and wanting to have shiny places as the other European royalties?

Well … yes! But we won’t!

Now, Ludwig’s love of architecture is bringing hundreds of thousands of tourists to this region. So, we can say, that this depressed and lonely king had a long-term plan for his lands.

***

За две десетилетия Кралят Лебед построява два замъка, един дворец и една ботаническа градина в сърцето на Мюнхен. Съсредоточавайки се върху любителските си проекти, младият мечтател поставя Бавария в голяма криза.

Можем да го обвиним в непрактичност, защото е искал кралството му да притежава грандиозни крерпости, дворци и замъци – такива, каквито има в цяла Европа.

Но няма да го направим!

Днес, любовта на Людвиг II към архитектурата привлича стотици хиляди туристи в този регион. Така че, можем да кажем, че този депресиран и самотен крал е имал дългосрочен план за земите си.

Ludwig II was a big art lover. He has support Richard Wagner, sponsored the premieres of Tristan und Isolde, Die Meistersinger von Nürnberg and also provided Munich with its opera house. The Swan King was also very much into old tales of medieval knights which in a way shows in his taste for decoration, design and furnishing.

 

„The King was not mad; he was just an eccentric living in a world of dreams. They might have treated him more gently, and thus perhaps spared him so terrible an end.“ – Empress Elisabeth of Austria

***

Лудвиг II се слави с това, че е голям фен на изкуството. Той подкрепя Вагнер, спонсорира премиерите на Тристан и Изолда, Нюрнбергските мейстерзингери и също така дарява Мюнхен със своя собствена опера. Освен изкуството, Кралят Лебед е захласнат и по стари приказки за средновековни рицари, което, донякъде, обяснява и вкуса му за декорация, дизайн и обзавеждане.

MY OWN CASTLE EXPERIENCE

Walking to the Romanesque fortress with soaring fairy-tale towers you get this rush of excitement. Mostly because all of my childhood movies had one of those amazing  whimsical castles where the pretty princess was dealing some wildness.

If I’m being honest I wasn’t very impressed with the castle inside. It was a mash-up of styles and you couldn’t really feel any vibe. The rooms had astonishing details, for sure, but they gave you an impression of fakeness. Although the gold, the woodcarvings and the porcelain swans the castle felt empty.

***

Разхождайки се до романтичната крепост с извисяващи се приказни кули нямаше как да не се развълнувам. Повечето филми от детството ми имаха по един от тези причудливи замъци, където красивата принцеса по някакъв начин бедстваше.

Ако съм честна, не бях много впечатлена от замъка отвътре. Смесицата от стилове беше изсмукала емоцията от това място. Стаите имаха удивителни детайли, но даваха усещане за фалшивост. Въпреки всичкото злато, дърворезба и порцеланови лебеди – замъкът беше бездушен.

I blame it on the information they gave on how Ludwig II was comparing himself to other mythological heroes or ones from Wagner’s operas. I portrayed him as a king with no personality. Maybe that is why I found his design ideas so emotionless.

Unfortunately, I cannot share any photos from inside because it’s forbidden to take pictures, but there are lots of photos on Google where you can check the inside.

The view on the balcony was amazing, as well.

On our way up to the castle I was really wondering why did Ludwig II need this castle to be so high up on a hill but the view gave me the answers.

***

Предполагам, че това мое усещане дойде от информацията, която дадоха за Лудвиг II – той цял живот се е сравнявал с други митологични герои или с герои от опери на Вагнер. Представих си го безличен. Може би затова намерих дизайнерските му идеи толкова неемоционални.

За жалост, няма как да представя кадри отвътре, тъй като снимането не е позволено, но има много какво да се види в Google.

Впечатляващ беше изгледът от балкона. 

По пътя до замъка се зачудих, защо му е било на Лудвиг II да има замък на толкова висок хълм, но гледката от там ми отговори на въпроса.

I really wanted to take a picture of the whole beauty of the castle.

As a true amateur photographer I checked where are the best spots in the area and from where I can get the best angle of  Neuschwanstein. Google said – the bridge near the castle.

But, SURPRISE!

***

Много исках да направя снимки на замъка в пълния му блясък.

Като истински любител фотограф бях проверила къде са най-добрите места в района, откъдето мога да хвана най-добрия ъгъл на Нойшванщайн. Google каза – мостът в близост до замъка.

Но ИЗНЕНАДА!

The shortcut to there was closed because the bridge was being under reconstruction.

I was annoyed, hurt, devastated.

Headed down from the castle we saw another way up to the bridge, so we headed to there.

It was a steep road. The bridge was, of course, closed. But it appeared there was another way where we could see Neuschwanstein’s whole glory.

***

Пътят до там беше затворен, защото мостът се ремонтираше.

Бях раздразнена, наранена, смазана от информацията.

Слизайки от замъка видяхме друга пътечка, чрез която можехме да се качим до моста.

Пътят беше наистина стръмен. Мостът, разбира се, беше затворен, но се появи друг начин, по който можехме да видим истинската красота на Нойшванщайн.

THE OFF-ROAD TO THE HEAVENS

I want to take a moment and just tell you how proud I am for not ditching this off-road climb.

It was a very mountainy and a muddy climb. Being in a forest is a big deal for a city girl like me.

Climbing and not getting my shoes dirty was my achievement of the month! I  swear! I am still so proud of myself! The snow was melting already and that’s why everything was very slippery. I mean, my boyfriend almost died up there. Ok, fine, he just slipped and fall on the mud. What I want to say is – it was an adventure, for sure. Honestly, I wouldn’t try to go up there if it wasn’t for him.

But it was so worth it!

There was this gap in front of us and not so far away – Neuschwanstein.

The fairy tail castle was standing there in all of it’s glory waiting for us, posing from it’s best angle.

***

Искам да отделя няколко реда и просто да споделя колко съм щастлива, че не се отказах от това off-road преживяване.

Беше много планинско и кално изкачване. Голяма работа е за едно градско момиче като мен да е в гората.

Фактът, че не си изцапах обувките при катеренето беше постижението ми на месеца! Честно! Все още съм толкова горда от себе си! Снегът беше в процес на разтапяне и затова всичко беше много хлъзгаво. Приятелят ми почти не умря там. Тоест, подхлъзна се и падна в калта. Това, което искам да кажа е, че си беше приключение. Честно казано, нямаше да се опитам да стигна до там, ако не беше той.

Но си заслужаваше!

Пред нас се откри една пропаст, където не много далеч се извисяваше Нойшванщайн.

Огромният приказен замък стоеше там, в целия си блясък, позирайки от най-добрия си ъгъл, очаквайки да бъде заснет за един красив спомен.

THE END

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *