LookBook

Another sip of the divine specific

_DSC9227

Photography: Art Studio Allure by Peyo Peev

― Virginia Woolf, The Waves

_DSC9222

The sun had not yet risen. The sea was indistinguishable from the sky, except that the sea was slightly creased as if a cloth had wrinkles in it. Gradually as the sky whitened a dark line lay on the horizon dividing the sea from the sky and the grey cloth became barred with thick strokes moving, one after another, beneath the surface, following each other, pursuing each other, perpetually.

–-

Слънцето още не беше изгряло. Морето и небето се бяха слели, само дето морето беше леко надиплено като платно с гънки по него. Постепенно, докато небето просветляваше, тъмна линия легна на хоризонта и раздели морето от небето, а сивото платно се разчерта на широки ивици, които се движеха една подир друга, под повърхността, преследваха се една друга, гонеха се в неспирен бяг.

_DSC9285

As they neared the shore each bar rose, heaped itself, broke and swept a thin veil of white water across the sand. The wave paused, and then drew out again, sighing like a sleeper whose breath comes and goes unconsciously. Gradually the dark bar on the horizon became clear as if the sediment in an old wine-bottle had sunk and left the glass green. Behind it, too, the sky cleared as if the white sediment there had sunk, or as if the arm of a woman couched beneath the horizon had raised a lamp and flat bars of white, green and yellow spread across the sky like the blades of a fan.

–-

 Като приближиха брега, всяка от ивиците се надигна, изду се, разби се и плисна тънко було от бяла пяна върху пясъка. Вълната спря, после се оттегли, въздъхна като заспал човек, който несъзнателно вдишва и издишва дъха си. Постепенно тъмната линия на хоризонта се проясни, сякаш утайката в стара бутилка вино бе потънала и оставила само стъклото да зеленее. Ето че и небето зад нея се изчисти, сякаш и там бялата утайка бе потънала, сякаш женска ръка, простряна под хоризонта, беше вдигнала лампа, и плоски черти в бяло, зелено и жълто се разстлаха по небето като перките на вентилатор.

_DSC9238

Then she raised her lamp higher and the air seemed to become fibrous and to tear away from the green surface flickering and flaming in red and yellow fibres like the smoky fire that roars from a bonfire. Gradually the fibres of the burning bonfire were fused into one haze, one incandescence which lifted the weight of the woollen grey sky on top of it and turned it to a million atoms of soft blue. The surface of the sea slowly became transparent and lay rippling and sparkling until the dark stripes were almost rubbed out.

–-

После вдигна лампата още по-високо и въздухът като че се източи на нишки, като че се откъсна от зелената повърхност, потреперваше и пламтеше в червени и жълти влакна, също като пушещия огън, който лумва с ръмжене от запалена клада. Постепенно влакната на горящата клада се сляха в обща омара, в един пламък, който издигна тежестта на бозавото небе и го метна върху себе си, преобрази го в милиони атоми мека синева. Бавно и полека повърхността на морето стана прозрачна, отпусна се сред блещукащите вълни, а тъмните линии плавно се заличиха.

_DSC9246

The quotation is from Virginia Wolf’s genius novel „The Waves“.

The shore is my place of bipolarity. If with fiends – the sea is always knee deep. But the moment I’m left alone by the beach my inner-voice starts with all the existential talks.

The water, the sea, the ocean, the waves have their staring role in Virginia’s works and her life. That is the main reason of my association with this exact photoshoot.

–-

Цитатът е от един от гениалните романи на Вирджиния Улф „Вълните“.

Брегът е и моето място на биполярност. Ако съм с приятели, то морето винаги е стигало до коленете ми. Но в мига, в който остана сама на плажа, вътрешеният ми глас започва своите екзистенциални разговори.

Водата, морето, океанът и вълните имат своята главна роля в творчеството на Вирджиния и най-вече в нейния живот. Това е и основната причина за асоцияцията ми с точно тази фотосесия.

_DSC9247

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *